Черно море Тича

Организирано баскетбол във Варна започва да се играе през 1923 г., когато в града пристига Вахаршак Мартаян – възпитаник на цариградския „Робер колеж”. По това време председател на СК ”Тича” е кметът на града Господин Ангелов, който не жали време и сили за развитието на играта. Сформира се първият баскетболен отбор на Варна в който освен новоизлюпените баскетболисти играе и футболният национал Борис Петров. Голяма част от запалените баскетболисти (главно студенти от Търговската академия) отработват общинската си трудова повинност в строежа на първата баскетболна площадка в северната част на Морската градина.

На това игрище са се играли първите срещи между български и американски отбори. Съперници и учители са били моряците от корабите, които са контролирали българското крайбрежие след Първата световна война. Първият междуградски мач във Варна е между “Тича” и “Атлетик” Сф(18-14). Скоро след “Тича” и другите клубове които после стават част от сегашните ССК “Черно море” (“Владислав” и “Дияна”) започват да развиват баскетболни отбори.

В периода 1935-1944 година баскетболните прояви секват за дълго. Едва през 1944 играта се завръща в спортният живот на Варна. Това става благодарение на Алекси Алексиев който е съдия и член на “Приморец”. През 1948 “ТВП” (Тича-Владислав-Приморец) печели купата на Варна. През 1952 съставът е изграден предимно от военнослужещи тогава за пръв път в историята на играта в нашият град е назначен официално треньор на отбора - Владимир Пинзов. Това дава резултати, защото варненци се класират първи сред извън столичните отбори в първото издание на държавното първенство. „Моряците” са първи и в квалификационната група на извънстоличните отбори при сформирането на Национална баскетболна дивизия.

Може да се каже, че до 1969 г. варненският баскетбол търси своето място сред елита на страната, макар по-често да с е озовавал във втора дивизия. Имената от този период, които са останали в баскетболната история на Варна са: Асен Върбанов, Методи Шишков, Илия Ляков, Владимир Чакъров, Алекси Алексиев, Иван Фесчиев, Иван Андонов, Иван Живандеров, Косьо Попов, Николай Йовчев, Васил Лафазанов и Димитър Диков.

Третият етап се характеризира с утвърждаване на отбора в елитната баскетболна група на страната. От 1970 до 1982 „моряците” дават заявка, че няма да се примирят с позицията на „провинциален отбор”. През 1975 г. идва и първото участие в международните клубни турнири – за купа „Радивой Корач”. В предварителният кръг отстраняваме “Каршияка”- Измир. Тогава под името “Академик” варненци попадат в една група заедно със силните състави на “Партизан”,”Синудиня” (Ит) и “Беар тус –04” (Гер). Първият „европодвиг” е победата над “Партизан” в изпълнената до краен предел зала “Конгресна” със 116:100.

Най-изявените треньори през този период са: Янко Бимбалов, Стоян Коларов, Калчо Ганчев и Делчо Попов. От състезателите трябва да отличим Христо Борисов, Пламен Ганчев, Тотю Вичев, Румен Спасов, Стефан Каракуланов, Веселин Тодоров, Иван Зетов, Владо Евтимов, Станчо Костов и др.

Следват златните страници за варненския баскетбол в периода 1982 – 2000 г. Последните две десетилетия на миналия век носят всички големи успехи в клубната история. Възходът започва с пристигането на Симеон Варчев, който води със себе си и многообещаващият юноша Георги Глушков. Баскетболът стъпва на професионална основа, а най-важните спонсори са химическите заводи в Девня. През 1985 „Академик” печели и първата си шампионска титла в София. Тогава са играе финален турнир по системата всеки срещу всеки. Варненци побеждават основните си конкуренти и триумфират. Това се повтаря още два пъти – 1998 г. когато във финален плейоф – Черно море-Соди побеждава Славия с 3-1 (решителен успех в София).

Безспорно най-щастливият миг за феновете е последната титла от 1999 г. Тогава побеждаваме Левски с 3-2 срещи, като решителният сблъсък е в претъпканата и изпаднала в екстаз зала „Конгресна”. Черно море печели и три поредни купи на страната – 1998 г. в Бургас, 1999 г. в Ботевград и 2000 г. в Пловдив.

През този период отборът е неизменно в първата шестица на “А” група и играе в 9 финала за титлата. От 1991 г. клубът отново приема името Черно море. Освен с титли и купи в този период “Черно Море” може да се похвали и с редица успешни мачове в евротурнирите. „Моряците” побеждават “Туборг” (Тур), ”Спортинг” (Гър),”Спартак” (Юг),”Банко ди Рома” (Ит), ”Железник” (Юг), ”Автодор” (Рус), ”Шарлероа” (Бел), ”Хонка” (Фин) и др.. В ДКС гостуват още “АЕК” (носител на купа “Сапорта” през 2000),”Задар” (Хър) (полуфиналист в същия турнир) и много други класни европейски отбори.

1985 е паметна за българския баскетбол. Тогава най-добрият ни играч Георги Глушков подписва договор с “Финикс Сънс”. Той е първият играч от Източна Европа играл в NBA. Глушков попада и в идеалната петица на европейското първенство във ФРГ през същата година. Освен него в съзнанието на варненци ще останат още цяла плеяда от баскетболисти постигнали успехи в националното първенство и в европейските клубни турнири.

Освен шампионският треньорски тандем Симеон Варчев – Христо Борисов, в този период със състезателите в клуба работят няколко от най-добрите български специалисти. Петко Делев, Дарин Великов и др.

От 2001 до наши дни Последните години не са така славни, както се иска на варненци. Публиката определено бе разглезена от толкова много победи през предните десетилетия и трудно приема по-непретенциозната роля на Черно море в шампионата. След като Лукойл Академик монополизира българския баскетбол с финансовата си мощ, успя да привлече основни състезатели на Черно море – Борис Стоянов, Левен Белберов, Юлиян Радионов, Асен Великов и разбира се Тодор Стойков.

Въпреки това от 2001 година насам Черно море участва в четири финала за купата на страната (’01 в Плевен, ’03 в Севлиево, ’06 Русе и ’08 Самоков). Всички загубени, като особено болезнен бе неуспехът в Русе, когато „моряците” изпуснаха трофея в последните минути. В този период бе загубен и два финала в шампионата – 2006 и 2009 г.