Димитър Георгиев

Как станахте съдия и какъв беше вашият път до НБЛ ?                                       

Още като ученик в единадесети клас, г-н Васил Добрев, който е дежурен представител към БФБ, ми предложи да опитам и така се заехме с него – запознавах се с правилника и с течение на времето започнах и да свиря. След това, когато бях последна година ученик в Генерал Тошево бе първата ми година и с течение на времето и на мачовете се запалих. Още по – сериозно се заех с това, когато дойдох в София да уча и с течение на времето това стана част от моето ежедневие. За да стигна до НБЛ минах през всички нива – от подрастващи при най – малките, през мъжка и женска А група до НБЛ, където това за мен бе първа година.

От кого сте се учили в съдийството?                                                                          

Уча се от най – добрите, както на местно ниво, така и в Европа и света. От всеки по – опитен колега се старая да взаимствам нещо, което смятам, че на мен ми липсва.

Колко годишен е опитът ви като съдия? Девет години.

Кое е най-голямото предизвикателство, пред което сте се изправяли като рефер?     

Да успявам да съчетавам през годините съдийството и дейностите, с които се занимавам извън него.

Кое е основното правило, което следвате в професията?                                      

За мен съдията трябва да остане незабелязан през цялата среща. Той трябва да се намесва тогава, когато играта го изисква и винаги трябва да работи в нейн интерес .

Кое е най-трудното нещо в работата на един съдия ?                                                          

Да устои на напрежението, което понякога съпътства един мач. Съдията е човекът, който трябва винаги да излъчва спокойствие и да се опита да го придаде на състезатели и треньори.

Кое е най-важното качество, което един съдия трябва да притежава ?

Безпристрастност и много развито чувство за справедливост.

Как се справяте с критиките?                                                                          

Ако са градивни, се старая да си взема поука от тях.             

Кой е мачът, който никога няма да забравите ?                                                                  

Може би, дебютът ми в НБЛ през пролетта на 2017 г. – Черно Море – Академик Пловдив. Получи се много завързан мач, като победителят се определи след кош в последната секунда. В началото на срещата изпитвах огромно притеснение, но през нейното течение се отпуснах и помогнах срещата да премине добре.

Какъв е съветът бихте дали на по-младите съдии?                                                  

Все още смятам, че самият аз спадам към тази категория. Важно е, според мен, да останем на първо място добри хора, които се отнасят с уважение и респект към всеки, както в баскетболните среди, така и извън тях.

С какво се занимавате извън съдийството?                                                              

В момента се занимавам с проекти, свързани в областта на  телекомуникациите – това, с което е свързано моето образование и, надявам се, по – нататъшното ми професионално развитие.