Татяна Михайлова-Вълчева

Как започнахте да се занимавате с баскетбол? Започнах да тренирам когато бях на 10 г. в гр.Пловдив. Тогава минаваха в училищата да записват деца за спорт-започнах с лека атлетика. Постепенно се запалих по волейбола,тренирах около 6 месеца в з. Строител- Пловдив. В залата тренираха деца по баскетбол-реших да опитам, хареса ми и така трябваше да избера само един спорт, останах в баскетбола.

Къде сте играли?

Започнах за „Марица“-Пловдив, когато бяха много силен отбор в женското първенство с покойния треньор Т.Ненов. На 13 годишна възраст ме взеха в женския отбор, което беше прецедент за женския баскетбол. След едно републиканско за подрастващи в Пловдив получих предложение да играя. 

Какъв е професионалният ви опит? Започнах да играя за Левски, но след това се прехвърлих към Септември където станахме носител на купата, а следваща година и второ място в първенството за А група жени. Получих повиквателна за национален отбор момичета младша възраст(сега 14-16г.), където отбора се класира на ЕП за същата възраст. Имах предложения да играя за отбори от Македония,Турция и Сърбия, но трябваше да завърша образованието си и да се запиша в НСА – спортната академия, която завърших като треньор по баскетбол.

Как станахте съдия и какъв беше вашият път до НБЛ ? Едновременно с работата ми като треньор се записах на курс за съдии в далечната 1996г. Започнах да ръководя срещи за подрастващи, но постепенно показвах качества и получавах срещи от по-високо ниво. В един момент трябваше да избирам треньор или съдия. Избрах съдийството и не съжалявам. В лигата започнах с лига жени, но от 4 сезона съм в НБЛ.

От кого сте се учили в съдийството? Учила съм се от съдии  с по-голям опит от мен. Като млад съдя ходих по залите и гледах много мачове, както от нашето първенство така и и от международни срещи. Гледах съдиите и „крадях“ по нещо от всеки съдия което мога да прилагам на терена.

Колко годишен е опитът ви като съдия? Вече с 22 годишен опит като съдия, не смятам че знам всичко и не трябва да продължавам да се усъвършенствам.  Играта става все по-динамична, а правилата се променят за да става все по-интересна и зрелищна за зрителите, а съдиите трябва да сме в тон с играта.

Кое е основното правило, което следвате в професията? Съдията трябва да остане незабележим, зрителите идват да гледат красотата на играта, а ние просто сме част от нея.

Кое е най-трудното нещо в работата на един съдия ? Трудно е когато играчите и треньорите в желанието си да спечелят дадена среща се изнервят, поради някаква причина, то съдията е този който трябва да запази спокойствие и да го предаде на всички участници в играта.

Кое е най-важното качество, което един съдия трябва да притежава ? Често съдията е играл в един или друг отбор, но когато е на терена трябва да остане безпристрастен и да съди по правилата.

Как се справяте с критиките? Когато няма критики, значи сме достигнали най-високо ниво и нямаме възможност на развитие, но човек се учи докато иска да се самоусъвършенства и да се развива.

Кой е мачът, който никога няма да забравите ? На 8 март 2008 г бях назначена като съдия на „Мач на звездите“ при откриването на з. „Арена Самоков“

Какъв е съветът бихте дали на по-младите съдии? Младите трябва да си задават въпроса-„защо искам да стана съдия“?Когато си отговорят на този въпрос ще намерят сами пътя към играта.

С какво се занимавате извън съдийството ? Учител съм по физическо възпитание в училище в София.

Нещо интересно, което не знаем за вас и кариерата ви?

През първата година на обучението си получих предложение да стана треньор в отбор занимаващ се с деца от 10 – 16 г. Приех предизвикателството и дори получих лиценз-който ми дава право да упражнявам тази дейност в А група мъже и жени.