Владимир Ивов Цеков

Как станахте съдия и какъв беше вашият път до НБЛ ? 

Станах съдия като студент в НСА, следвайки фамилната традиция. Моят баща беше един от водещите съдии в А-група преди време. В НБЛ съм от самото й създаване.

От кого сте се учили в съдийството? 

Учил съм се от всички по-опитни от мен съдии, с които съм имал възможността да работя, както в България, така и в чужбина. 

Кой е мачът, който никога няма да забравите? 

Мачът, който няма да забравя е един финал между Левски и Черно Море в зала Универсиада, ако не се лъжа през 2000 г. Беше в началото на кариерата ми, от този мач зависеше дали ще се докажа в съдийските среди. В залата се натрупа огромно напрежение и тогава разбрах колко важно е съдията да запази самообладание.

Кое е най-трудното нещо в работата на един съдия ? 

Според мен най-трудното в работата на един съдия е да успее да запази спокойствие в трудни и решаващи мача ситуации.

Кое е най-важното качество, което един съдия трябва да притежава?

Най-важното качество за един съдия е неговата безпристрастност. 

Кое е основното правило, което следвате в професията?

За мен основно правило в професията е, че съдията трябва да работи така, че отборите да покажат най-добрата си игра, тогава побеждава този, който е по-добре подготвен. 

Какъв е съветът, който бихте дали на по-младите съдии? 

Съветът ми към младите съдии е да уважават всички на игрището и извън него. Само така могат да получат подобно отношение към себе си. 

Как се справяте с критиките? 

Опитвам се да приемам критиките, ако са градивни и се стремя да извличам полза от тях. Признавам, че не винаги успявам.

Ръководите ли срещи от други първенства?

Честно казано рядко ръководя срещи от останалите първенства на БФБ, но се стремя да подхождам професионално към всеки мач.

Какви са ангажиментите ви извън съдийството ? 

Работя като учител по физическо възпитание и спорт в столична професионална гимназия.